ИСТОРИЯ НА КАФЕТО

Историята на тъмната напитка е пълна с неочаквани обрати и интересни случки.

Но да си вземем по чаша горещо кафе и да започнем от началото…

Преди кафето и вестникът да станат начин за събуждане на много хора по света, имало един овчар…

Всепризнатата родина на кафето е Етиопия.

Планинската област Кафа, където се предполага, че е точното месторождение на кафените зърна, е дала и името на напитката. И днес това е регион, където производството на кафе е едно от най-големите.

Не се знае съвсем точно кой и кога е направил първата чаша кафе, но има две основни версии по въпроса.

Според едната първият, който забелязал ефекта на кафените зърна върху поведението, бил Калди – овчар от Кафа – Етиопия. Това станало около 800 г. Той наблюдавал стадото си и забелязал, че след като ядат от черешоподобните плодове на едно растение, стават хиперактивни. Виждайки жизнерадостно подскачащите си овце, овчарят решил и той да пробва зрънцата. Ефектът бил същият.

Един монах, минаващ оттам, забелязал какво става и обвинил Калди, че яде от плодовете на Дявола. Скоро обаче и монасите оценили ефекта от растението – то можело да им помогне да стоят будни по време на дългите си молитви.

Друга легенда „премества” малко на изток родното място на кафето. Тя обяснява и произхода на името „мока” – най-стария вид култивирано кафе. Според нея един арабин на име Омар бил пратен в изгнание в пустинята с негови приятели, за да умрат от глад. Отчаян от предстоящата участ, Омар накарал приятелите си да сварят плодовете на непознато растение. Отварата подействала неочаквано добре на групата, ободрила ги и спасила живота им. Когато разбрали за случилото се, жителите на близкия град Мока (Йемен) решили, че това е знак от небето. Затова в чест на събитието нарекли растението и напитката, която започнали да правят от него, „мока”. Днес „мока” обикновено съдържа и какао, за да наподоби богатия вкус на този йеменски сорт кафе, което нямало какао, но вкусът му бил такъв, че сякаш имало. От тази дума идва и разновидността „мокачино” – кафе с какао.

Въпреки че родината на кафето е Етиопия, когато то е пренесено в земите на арабите, те стават основните му производители. Те започват да правят от кафето напитка и да садят растението в плантации.

Турците са първите, които възприемат от арабите кафето във вид на напитка, като започват да добавят към нея различни подправки – карамфил, канела, кардамон, анасон. Когато османските турци завладяват Константинопол през 1453 г., те донасят със себе си и кафето и през 1475 г. в града отваря врати първото в света кафене.

За това какво значение придават турците на кафето можем да съдим по един закон, приет по това време. Според него една жена има законното право да се разведе със съпруга си, ако той не може да й осигури дневната доза кафе.

През следващия 16 век кафето става причина за една екзекуция. През 1511 г. управителят на Мека Хаир бей се опитва да забрани кафето, страхувайки се от влиянието на тъмната напитка върху опозицията на управлението му. Но султанът обявява, че кафето е свещено и заповядва да екзекутират управителя.

Кафето дълго време остава напитка на арабския свят. Самите араби се стараят да е така – те смятат ободряващата напитка за деликатес и пазят тайната й така, както се пази държавна или военна тайна. Изнасянето на растението извън арабските държави е забранено. Затова разпространението на кафето започва незаконно.

Един арабин на име Баба Будан изнася тайно кафени зърна в планините в Индия. Там прави плантация, която може да се види дори през 20 век. Първите европейци, които отпиват глътка кафе и го разпространяват на континента, са италианците. Това става около 1600 г. Напитката веднага привлича вниманието на най-високопоставени личности.

Съветниците на папа Климент VIII веднага предприемат действия срещу кафето. Тъй като това е любимата напитка на османските турци, папските съветници настояват папата да гледа на кафето като на част от заплахата на „неверниците”.

За тях това е напитка на Дявола – явно кафето е обречено да страда от такива обвинения през цялата си история. Но папата така и не забранява „дяволското” изкушение и вместо това предприема друг ход. Той „кръщава” кафето и по този начин легализира мястото му в хранителните навици на християните. Предполага се, че преди да направи тази важна стъпка, той е пробвал напитката и просто не е могъл да й устои.

В средата на 17 век се появяват първите кафенета в Европа и, подобно на тези в Турция, те скоро стават нещо повече от места, където се пие кафе. В Англия ги наричат „университети за едно пени”, защото толкова е цената на чаша кафе и там хората слушат и участват в дискусии, като необразованите слушат по-образованите.

Из историята на кафето се срещат и любовни авантюри. През 1727 г. именно една такава история слага началото на бразилската кафеена индустрия. Тогава лейтенант-полковник Франсиско де Мело Палета е изпратен в Южна Америка, за да реши спор за границите между френските и холандските колонии в Гиана. Франсиско преизпълнява задачата – не само че разрешава спора, ами и има тайна връзка със съпругата на губернатора на Френска Гиана. По това време Франция зорко пази своите отвъдморски кафени плантации, за да не може много народи да се научат да култивират кафето. Бдителността на французите обаче няма значение, защото жената на губернатора се сбогува с Франсиско, като му дава букет, в който е скрила няколко зърна кафе. Той занесъл ценните зрънца в Бразилия и така се родила една от най-развитите в днешно време кафеени индустрии в света. Благодарение на качествата на Франсиско историята на кафето се сдобила с още едно разклонение.

Кафето влиза и в изкуството – през 1732 г. Йохан Себастиян Бах написва „Кантата за кафето”, с която нанася сериозен удар на опитите да се забрани на жените да пият кафе.

Според някои тогавашни учени тъмната напитка правела жените безплодни.

Няколко десетилетия по-късно, след Бостънското чаено парти, в Америка пиенето на кафе става нещо като патриотичен дълг. 

Минават години и все нови и нови изобретения обогатяват историята на кафето. През 20 век се създават нескафето и безкофеиновото кафе.

През 40-те италианецът Акилес Гаджа усъвършенства машината си за еспресо и създава капучиното. Името му идва от приликата между цвета на този вид кафе с цвета на расата на монасите от капуцинския орден.

Където и да се губят корените на кафето, важното е, че от повече от хиляда години хората се наслаждават на аромата и ободряващите му качества. Нещо повече, „Да отидем на кафе” отдавна вече не значи само да пием кафе – значи да си говорим, да се опознаваме ......

© 2020 MiCafe.bg - всички права запазени.

Създадено от: